Колкото повече време минава от прословутия 10 ноември 1989 г., толкова повече се питам: Има ли демокрация в България? Минаха почти 20 години, а ние все едно не сме мръднали. Честно казано, само политиците ни са мръднали. Да, точно в онзи смисъл…. Като се замисля, за целият този период съм гласувал само 2 пъти, в самото начало. После някакси ентусиазмът постепенно угасна в мен. Голям принос за това има Симеончо, Румен Петков, Емел Етем, Станишев, Велизар Стоилов, Румен Овчаров……няма смисъл да изброявам още. Днес сме на прага на поредните избори. Думата поредни носи в себе си онова чувство за обреченост. Да, чувствам се обречен да нося последствията на нашите некадърни политици. Иска ми се най-после да настъпи промяна. И мисля, че тя може да се случи. На 16.11.2008. бях поканен на представянето на кампанията на Мартин Димитров за лидер на СДС.Честно казано отдавна не се чувствам политически обвързан, но факта че бях поканен в качеството си на значим блогър ме заведе до “Раковска” 134.Тук отварям една скоба за да подчертая, че не се смятам за кой знае колко значим блогър, поради високата летва, която са вдигнали личностите, които стоят зад следните блогове:
http://dzver.com/
http://marfiland.blogspot.com/
http://www.bogomil.info/
http://ivanbedrov.blogspot.com/
http://ganspace.blogspot.com/
http://ivo.bg/
….и още много други.Затвярям скобата.
Седейки до част от тези блогъри усетих едно простичко нещо-всички сме там, защото искаме промяна.Промяна сега.Но промяна от човек, който е доказал, че може.Защото във всеки нов Парламент има две групи хора:
-1-ва А група, състояща се от вечните депутати.Тези, които са там само по документи, щото те толкова опит са придобили, че знаят как да гласуват закони без да присъстват.И толкова са добри, че умеят да ни убедят, че нямаме нужда от нищо земно, на нас вичко ни е наред.Освен това за 20 години не успяха една магитрала да построят-не мога да отрека, че това е достойно постижение.
-2-ра Б група, тази на новобранците.Влезли по случайност, опитвайки цял един мандат да си придадат една особена важност.Неуспешно за нас и успешно за тях. До следващите избори.
Има и една трета група депутати.Групата към която причислявам Мартин.Този човек е доказал какво може.Поразровете се малко в блога на Мартин, за да видите делата му. С такава автобиография не всеки(почти никой от парламента) може да се похвали.За съжаление третата група наброява число, по-малко от числото Пи. Именно делата, които е сътворил Мартин ни събра там, нас блогърите.Факта, че не е от политиците, които са недостъпни и са готови да се вслушат в проблемите, които изказваме всеки ден, ме кара да постна тази статия.Той е един от малцината, които имат блог и всеки ден ни запознава с промените, които смята за важни и успява да реализира.А проблеми, колкото искаш в България.Скоро Dzver публикува една статия(цък), която онагледява част от нашата действителност. А тя никак не е розова. Има много какво да се направи в нашата родина и ми омръзна безразличието на управляващите. Да не говорим, че, когато решат да коват закони се занимават с глупости. Примерно, как въобще му е хрумнало на някой да обсъжда законопроект за ограничаване мощността на автомобила, който управляват младите водачи! Ехооооо, какви са тези глупости, с които се занимавате. Аз карам кола с 1200 куб. двигател. Искате ли да ви повозя с 180 км. Какво ще ограничите? Я излезте на пътя. Проблемът е не в мощноста на двигателя, а в липсата на контрол и най-вече в липсата на мозък в главите ви. Проблемът на повечето политици е мисленето. Просто то не присъства в дневния им ред. Те са свикнали да обещават само. Да четат лозунги, запаметени на някой конгрес. И за да ви припомня едни такива лозунги си направих труда да извадя ето това видео. Правил съм го през лятото на 2005г.Изгледайте го и ми кажете какво виждате?
Смешници. Защото преди избори всички обещават, всички говорят, малко са онези, които вършат нещо. И макар да не съм член на СДС, както повечето блогъри, аз вярвам на Мартин. Факта, че ме накара да отида на неговата презентация за мен е достатъчно красноречив. Тук ще спра, защото рискувам да превърна темата в някаква предизборна агитация, а аз не искам точно това. Целта ми е друга. Искам да ви накарам да се замислите за няколко неща, преди да дойде времето за избори, а именно:
1.Това ли е човекът, който наистина ще ни управлява добре?
2.Какво е направил до този момент човекът, за който ще гласувам?
3.Каква е неговата професионална автобиография?
4.Защо му вярвам на този човек?
5.Колко пъти е грешил и защо му прощавам?
Помислете върху тези неща и съм убеден, че изборът, който вече бяхте направили, ще се разклати. А на всички онези, които като мен не са намирали причина досега да гласуват, ще кажа само:
Нека изберем сега, за да не очакваме с нетърпение следващите избори.
Знам, че е трудно. Знам, че една птичка пролет не прави. Обаче аз вярвам на Мартин.

Блогърското съсловие остана след официалната част за да си поговори с Мартин.
