ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА
Вчера бяхме в О!Шипка.Като цяло отдавна си мисля да напиша впечатленията си от подобен род заведения, ама не ми се пишат романи.Поради таз причина ще ви разкажа само поредната случка в пишман-ресторантьорския бизнес.
Влизаме в градината на О!Шипка-ул. “Шипка”.Градината е пълна.Има 3 свободни маси.Персонал не се вижда.На масите няма менюта, няма нищо освен мръсотията от предишните клиенти.След около 10 минути се появява сервитьорка.Един брой.Върви бавно, все едно е на манифестация.Не се оглежда, за да не би някой да я извика и да и прекъсне заниманието.А то е да занесе поръчката, която носи.След около още 3-4 минути се появява още една сервитьорка.И тя ходи бавно-явно това им влиза в трудовата характеристика.Излиза и управителя.Около 5 минути са нужни да ни донесат меню.Ние обаче се изхитряваме и преди да си е тръгнала сервитьорката си поръчваме питиетата с тайната надежда, тя докато ги донесе да сме си избрали храната.Уви претърпяхме пълно фиаско още на този етап.Сервитьорката се появи обратно след още 15 минути –толкова и бяха нужни за да запише поръчките на още 3 маси.Няма да прави курсове “напразно”, я.Вече е късно да се отказваме.Успяваме да поръчаме някакси на сервитьорка номер 2.Чакаме доста.Междувременно 2-те незаети маси се запълват.При тях се повтаря същия филм.Управителя отнася скандал от едната маса, хората все пак не са толкова търпеливи като нас.Управителя освен скандал отнася със себе си и единственото присъствие на персонал в градината.Малко по-късно се появява с нашите 2 пици.Аз зорко го следя, все пак гладът си казва думата, а и знам ли при тези обстоятелства дали някой клиент не би бутнал някой лев за да ни ги вземе-нищо, че не ги е поръчал.Тъкмо вече усещам как скоро ще има пир, когато забелязвам Управителя да прави обратен завой и да се прибира с нашите пици.О!ШИПКА, О!УЖАС.Докато мозъкът ми трескаво работи в посока, как да запазя самообладание, О!УПРАВИТЕЛЯ се появява пак със същите пици.За нас са, вече няма съмнение. О!УПРАВИТЕЛЯ проговаря:
-Извинете ни за забавянето, просто инцидентно отворихме градината.
Мъча се да проумея какво иска да каже.Не мога!Явно гладът заема 99% от мозъчната ми дейност и аз се отказвам да мисля в тази посока.Посягам към пицата и чак сега забелязвам-О!Прибори, къде са?Миг(мигът в О!ШИПКА се равнява на около 3 до 5 минути в зависимост от поръчката-бел.р.) преди да скокна и сам да потърся такива, идват и те.
Равносметката сочи, че след престой от 50 минути вече пиците са при нас имаме прибори и аз съм готов на прошка надушвайки миризмата им.Преди една от сервитьорките да се “шмугне” с около 0-0, 2 км в час вътре успявам да поръчам малка пица “Отлична” за вкъщи.Просто един щастлив колега не дойде с нас.Докато похапваме блаженно на съседната маса 3 момчета си поръчват бири.След около 20 минути имат напредък, донесени са им чашите.Те се шегуват, правят си наздраве.След около още 10 минути вече не им е до шеги.Вече сме на финала.Не чакам да ни обърнат внимание, а направо махам с жеста да ни донесат сметката.Имаме време, тук и без това то е спряло.Оглеждам се и всеки път, когато някой става да си тръгва му завиждам, докато на всеки нов участник в играта им искренно съчувствам.
Идва сметката и О’ШОК-малката пица Отлична за вкъщи се оказва салата.Вече съм сит, ама мозъкът ми пак не може да разбере какво става. Разправия……Уговаряме се да изчакаме.
Най-накрая идва и тя-нейно величество сметката.Не е оправена- има и салата и кутия за салата и пица за вкъщи и……На всичкото отгоре забелязвам, че пицата за вкъщи е голяма.Пак нещо ми обясняват.Аз пак не мога да разбера.Вече имам чувството, че съм си повредил мозъка.Накрая се примирявам, взимам голямата пица само и само по-скоро да изляза от това място.
Излизам.Чувствам главата си празна.Важното е, че поне стомахът е пълен.И изведнъж в съзнанието ми нахлува следния стих:
О, Шипка!
Три деня младите сервитьори
как масите бранят. Клиентите
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни!
Поръчки подир поръчки! Рояк след рояк!
Управител безумний сочи масите пак
и вика: "Търчете! Тамо са клиентите!"
И сервитьорите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд поръчки, пици и питиета;
дружините наши, оплискани с пот,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един клиент повеч мъртъв да положи.
Тикчетата екнат. Клиентите ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Управителя, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади сервитьори,
венчайте О!Шипка с лаврови венци!
на вашата сила собственика повери
лятната градина, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините сервитьори, горди
очакват геройски душманските клиенти
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират табли тогаз,
поръчките липсват, но волите траят,
циркът се пречупва – гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тая маса, връх висок е: Клиента си вика-тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч клиенти! Има хекатомба!
Всеки чадър меч е, всякой пица – бомба,
всяко нещо – удар, всяка душа – плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте сервиьора!" – някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И персонала тръпне, друг път не видел
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч…
Но вълни по-нови от орди клиенти
гълтат, потопяват орляка юнашки…
Йоще миг – ще падне заветната поръчка.
Урааааааа, току що открих, че мисловната ми дейност не се влияе от глада.
С нетърпение чакам да огладнея и пак съм там.
