СKГТ-Или Софийски градски транспорт-Няма такъв купон.

Сега ще ви опиша една много яка случка.Ако в бъдеще има градски транспорт ще я разказвам на внуците си.

Сутрин.Много рано сутрин.Станах около 05:00.Много ми се спеше.Бях се прибрал късно, около 01:00, и някъде около 02:00 заспах.Не се чудете, работата ми е такава.Сигурно за недоспиването допринесе и Алекс, който по това време беше още бебе и…….Направих си кафе.Това ми единственото удоволствие.Отказах цигарите, но кафето не можах.А и не искам.Без кафе не мога.Особено сутрин ако не изпия чаша кафе съм неадекватен.Като доказателство мога да посоча само 2 случки –Онзи ден  си пуснах кафе без да сложа чаша????Или пък онази сутрин в която карах  колата (преди да съм изпил сутрешната си доза) и нищо не виждах през предното стъкло.След дълъг размисъл, търкане с парцал, пускане на парно и други опити се сетих, че имам чистачки.И хоп, чудо-прогледнах….Не е смешно.Но да се върнем на случката….Вече съм на спирката.Студентски град, Зимния дворец.На спирката няма никой, а и кой пътува в 05:30?Задава се автобус.Като се заслушах, не било автобус, било Икарус.Кратко колебание от моя страна дали да направя опит да да се кача.Изминаха няколко секунди в които размишлявах така:

1-ва мисъл-“Икарус-нееееее, ще бъде студено, ще трака и …Не, ще изчакам по-хубав автобус.”-продължителност на мисълта-около 5 секунди.

2 –ра мисъл-“Дали няма да закъснея ако изчакам следващия?А какви са шансовете и той да е Икарус? .”-продължителност на мисълта-около 4 секунди.(Мисълта ми върви по-бързо, явно кафето е задействало.)

3-та мисъл-“Икарус-А защо?А, да сигурно пак има футболен мач.Това значи, че и следващия автобус ще е такъв.К’Во да правя.Да си хвана маршрутка? ”-продължителност на мисълта-около 5 секунди.(Явно от студа кафето не действа по предназначение…..)

И така докато си разсъждавам усещам, че шофьорът на Икаруса е отворил предната врата и ме гледа изпитателно.Аз обаче съм твърд, и не помръдвам за да се кача на това инжинерно творение.Той обаче е упорит, явно не иска да пътува сам.Може би го е страх?Ааааааа, не.Шофьор на Градски транспорт и страх-това не е възможно.Накрая той надделява.Маха ми с ръка и ме призовава да навляза в търбухът.Аз пристъпвам плахо мислейки дали не се познаваме.Но уви няма откъде да познавам такъв индивид.Както и да е.Качвам се, отпред.Каква привилегия, в кабината на Пилота съм.Докато се чудя с какво съм заслужил тази чест и дали случайно това не е някаква награда от СГТ заради постоянството при моите пътувания се сещам, че може би това е скрита камера.Започвам да се оглеждам, но нищо.Нищо, защото е тъмно като в гъз.Изминали са не повече от 15 секунди от моето качване и Пилота проговаря:

-Може ли да ми кажеш накъде да карам?

Направо изпаднах в ступор.Не си спомням да съм отговорил, когато той продължи:

-Аааа, и ако знаеш спирките да ми ги кажеш?

Мисля, че съм единствения клинично изпаднал 2 пъти в ступор в продължение на 5 секунди.Моля, ако има медицински лица да го отбележат.И така Пилотът видимо недоумяващ какво толкова е казал, че аз да изглеждам така продължи:

-Това ми е 2-ри курс по тази линия.Добре, че няма хора по спирките.Ама то и да е имало аз почти никъде не спрях, ха ха ха ха……

Докато се чудех дали да се включа в пилотския хумор видях как пропуснахме една от спирките.Това ме отрезви.Разбрах, че наистина имаме проблем едва, когато пропуснахме и следващата спирка…..Време беше да действам.Стигнахме до кръстовището на Рума и завихме надясно.Явно все пак Пилотът знаеше нещо.Оттам нататък подробно му разясних целия маршрут с всички спирки по него.Подробно му дадох указания как се разминават спирките в обратната посока.Все пак нямах намерение да пътувам цял ден с него….Той ми обясни, че го викнали от някаква селска линия да кара по маршрута на 280 с неговия Икарус, защото имало мач.А в СКГТ имало супер гениална идея как да запазят автобусите си от футболните хулигани-просто пускат уникатите в действие.Само мога да добавя, че човечеца беше толкова дезориентиран, че даже Орлов мост не знаеше къде е?Както и да е.Слязох на УниверситетаПилотът ми благодари.Аз също,кога пак щях да изпитам същото?

Оттогава всеки път когато има мач и видя Икарус се сещам за Тази случка.

Надявам се да ви е било приятно.А колкото до скептиците, всичко това е истина.Само времето, за което е протичала мисълта ми не мога да твърдя, че е вярно.

Ето част от едно интервю с Доц. д-р Димитър Раденовски.Той е коремен хирург с 30 г. стаж, който в момента е шеф на „Пирогов”, най-голямата болница за спешна помощ в България:- Знаете ли, когато кажеш „Пирогов”, независимо за добро или за лошо, въпреки всичко имаш усещане за сигурност. Казвам ви го съвсем откровено. Знаеш, че някъде има отворена врата и че, макар и груби понякога, лекарите могат да ти свършат работа. А те са груби, защото са много уморени. Те са преуморени от работа. И в същото време имат своите битови проблеми. Ти, когато имаш ниска заплата, прибираш се вкъщи, жена ти ти вдига един скандал, и ти почваш да се чудиш какво да направиш, само и само да извадиш някой лев отнякъде.

Много хора са спасени в тази болница. 50 хиляди души приемаме годишно. И 45 хиляди оперираме. Знаете ли какво е това? 10 000 деца оперираме.

Е, добре, някой там, нещо станало, за някакви пари, изведнъж започват да говорят простотии, простотии. А зад цялата тази огромна дейност на един мощен колектив, това са хора добронамерени, хора, които работят със себеотрицание. Защото той е отрекъл себе си, за да виси нощно време и да чака да дойде някой циганин, наръган с нож, или някой наркоман, който е ударен по главата.

Тези думи ме провокираха да напиша отговор.И той е: МРАЗЯ тази болница, мразя и отношението на лекарите към пациентите там.Наложи ми се веднъж да получа помощ от тях и слава богу, че беше "само" бъбречна криза.Иначе досега да съм МЪРТЪВ.3 пъти ходих в рамките на 12 часа.Първо отидох в 02.00.Безумна болка.Около 20 минути сестрата събуждаше доктора????????????После той нареди снимка.После около 30 минути аз събуждах друг доктор, който нямаше сестра.Този, вторият така хъркаше че се притесних да не задейства алармите на колите отвън…..После хапче и-хайде момче прибирай се нищо ти няма?В 07:00 вече мислех че идва краят.Пак в Пирогов-нали са за това.Чаках около час пред кабинета, в които се извършваше смяна на персонала….Имаше и по-тежко пострадали.Стана ми жал.Накрая ми беше все тая, прибрах се да мра в нас.После посетих 1-ва градска болница.Попаднах на лекар, които изпитваше 2 студентки.Не знам те дали и кави  лекари са сега, ама онзи със сигурност ги и "минал" и двете.ТТа те двте Решиха, че съм ял нещо развалено.Логично е, нали повръщам.Доктора се съгласи, явно под въздействието на тяхната красота.Биха ми инжекция-аналгин и аре бегай, че със студентките имам работа….Около 14:00 леля ми дойде и ме взе с такси.Намерила "ВРЪЗКА" в пирогов(не се чудете, защо не е с главна буква и в кавички).Връзката се оказа доктора завеждаш Детското отделение?????Не помня как сме стигнали, само си спомням, че този човек ме погледна и каза-Момче ти имаш бъбречна криза.След 2 инжекции и около 5 минути нямах спомен за болка.Какво да Ви кажа.Мога само да съм благодарен на леля ми, да е жива и здрава.Никога няма да забравя стореното от нея.А за лекарите там или добро или НИЩО.Добре, че не помня физиономиите на онези, които ме отпращаха в нас, защото ми нямало нищо.Или на онези спящите.Щото само аз си знам какво им мисля.А на Митко Раденковски мога да кажа само, че аз не съм имал усещане за сигурност нито секунда в тази боница.Даже напотив.От всичко това ми се повръща.Бих повърнал с удоволствие върху Вас и вашите бъртвежи.Най-мразя в тази държава някой да го караш насила да работи.

Настанете се удобно.Пуснете си клипчето и се отпуснете, защото Вие го заслужавате.

За тези, на които им е интересно как стават нещата-поствам им линка със страницата, на която има урок с този ефект.Ефекта е Trapcode Form-Audio React for AE:

http://www.filmmakingcentral.com/index.php?option=com_content&task=view&id=127&Itemid=28

Ех, морето.

Хайде систърс, обещанието си е обещание.

Човек винаги има какво да добави.Предлагам Ви да изгледате това видео-датата е 08.11.1989 г.После ако успеете си припомнете изминалите години на преход.Кой направи прехода  и защо.А имаше ли преход.А, дали Тодор Живков е искал преход, кой и защо го свали?Ако сте над 30, желателно е даже над 35 години се замислете за преди и сега.Аз нищо не искам да добавям или  да кажа, просто искам  да ви накарам да излезете от филма в който участвате.На мен лично ми липсва онова време.Детството,  когато играехме всички заедно на улицата, а не вкъщи пред компютъра.Играехме една игра , в която се разделяхме на 2 отбора.Първият тръгваше в неизвестна посока и оставяше на всяко кръстовище стрелки с възможност другият отбор да го проследи.Играехме с часове.Липсва ми времето, когато си носехме ключовете завързани на връв около врата или ги оставяхме под изтривалките на дома, а не включвахме СОТ.Времето, когато никой не ме водеше за ръка до училище или на детска градина.А спомняте ли си дъвките Турбо с картинки на коли, шоколада Кума Лиса или онази-истинската лютеница-Хорце.Липсва ми времето, когато ходихме с тайфата на кино и гледахме един и същи филм от първата до последната прожекция, а после до късно вечерта си разказвахме филма….ЛИПСВА МИ……Знам, че няма да се върне, знам, че повечето от вас не вдяват за какво говоря, но най-много ме е яд, че синът ми израства  в среда наподобяваща военни действия.А сега, опитайте се да бъдете по-добри с хората около Вас. А,  защо не с всички, защото всичко е преходно.Усмихнете се, защото утре някой няма да го има и ще късно за усмивки.Усмихнете се , защото животът е сега!!!!

А във вашия офис как е?

Ако бях музикант в България щях сам да се продуцирам.Колко мислите щеше да ми струва, А?Записите не са толкова скъпи, а защо да сключвам договор с муз. Агенция?Те реално нищо не правят.Информация за албум се пуска винаги ако е придружена от някоя клюка-Тоя нае’ал тази, оня се друсал…….. Като цяло най-голямата загадка за мен е как така имаме постоянно някакво голямо музикално щоу в ефира, което се радва на голям успех, а в същото време музикантите в БГ са “бедни”.За да изкарат пари повечето групи пътуват на кораби по света и забавляват нек’ви западни пенсионери  пътуващи за кеф.Или пък свирят в нек’ви вили на рожденни дни на новобогаташите ни.Да сте чули някой музикант в БГ да се издържа от продажба на дискове или пък от турнета?Даже Славчо си разпространява албумчетата с разни промоции.

И така, не е толкова трудно дами и господа БГ МУЗИКАНТИ.Ако бях на ваше място щях да си разработя сайт и там  да си пусна албума за сваляне както свободно, така  и в платен вариант.Малко снимчици, реклама, информация…..После само трябва някой да се грижи да сменя имената на новопостъпилите членове да поълва плейлиста с новите албуми…. Този подход решава и друг проблем-постоянното мрънкане на БГ музикантите, че нищо не става от нашия муз. пазар.Ами НЕ СТАВА.Как да става?

А сега успех и ви пожелавам да достигнете висините на ето този “смелчага”.

Следващите редове са взети от блога на Капитал-http://www.capital.bg/showblog.php?storyid=473782

"Преди около две седмици, Трент Резнър от Nine Inch Nails, който с огромно щастие напусна лейбъла си.Пусна новия албум на групата – Ghosts I-IV онлайн в няколко различни формата. Безплатен даунлоуд на първите девет парчета в mp3 вариант; 5 долара за всичките 36 песни в mp3 формат; 10 долара за двоен диск; 75 долара за двоен диск, DVD и Blu-ray дискове с албума и 300 долара за суперлуксозното издание, което включва четири винила, три книги, включващи дисковете и скъпи албуми със снимки.Само седмица по-късно, Резнър обяви резултатите. А те са мнооого меко казано впечатляващи – общи приходи от… над 1.6 млн. долара. Без голям лейбъл зад гърба си и сложна система за дистрибуция, албумът е генерирал над 780 хил. транзакции за първите седем дни. Суперлуксозното издание, чиито 2500 бройки се разпродадоха за отрицателно време са отговорни за половината приходи. Очевидно по-голямата част от даунлоудите са били на безплатния пакет от девет песни. Но въпреки това Резнър едва ли има от какво да се притеснява. Все пак даже и да не беше богат, само за една седмица той щеше да се превърне в милионер."